Donnerstag, 26. Juli 2012

7. Бурмата


Банов седна отново пред компютъра и си втренчи с невиждащи, уморени очи във визора.
Самият той беше от 2 години в бизнеса, беше се докоснал до сладостите на живота и си мислеше, че е щастлив...хванал беше Банов влака за обетованата земя и егоистично и трескаво търсеше парцел от нея, където да побие своето знаме и да си каже, те го те братиА, те това е моето парче, то ми принадлежи и съм в правото си понеже дълго страдах, лишавах се от сладострастията на живота и работех като къртичи-кърт, къртех и къртех...
Сега братиА, издигнете ме сред вазе, ооо вече не ви видим даже, понеже много от вас прегазих, а други от вас загубиха за да спечеля аз; възхитете ми се, че ако искате и паметник от мрамор ми спретнете, защото аз къртих и къртих, нагаждах се, навеждах се когато трябваше, падах когато ме бутнаха, ставах когато ме вдигаха, драйфах когато ме задавяха, боледувах когато ме заразяваха къпех се когато миришех и не се гнусях да ви целувам задниците и всичко системно и правилно и социално издържано правих, за да съм и аз една успешна бурма в системата ваша, братиА бурми.
До такава степен влезнах в комфортната си зона, че забравих какво правя и защо го правя и на къде съм тръгнал и защо тръгнах...
Забравих, за другите които не споделят моята "мъка" и "страдания", които са под и над мене, защото влезнах твърде много в комфортната си зона и сега не искам вече да излезна от нея.Толкова ми е комфортно в нея, че не рискувам нищо вече, за да излезна от нея.

В този ред на мисли Банов, си представи, че ако вършеше точно обратното на това, което върше до момента може би нямаше да е тази успешна бурма сред колегите си бурми в системата от бурми, а може би нещо друго, което не е влязло в комфортната си зона в системата от бурми, а нещо отвъд системата, вирус или просто черната овца в стадото.

Банов си помисли, оти руках жабетата и след това помисли, че ще е хубаво ако по-често напуска комфортната си зона и по-често ще се вижда как прави неща, които иначе социално-коректно не би ги направил като бурма и ще види как неща се случват, без и да подозира, че може и да се случва. Демек види себе си как прави нещата, които не си и помисли, че може да направи.

Помисли и че трябва, да има смисъл, той самия запътил се сега към обетованата земя, да е тази бурма или тази не-бурма, къртичи-кърт...и че може би има мисия на този свят освен това, да намери собствения си парцел и да забие там знамето с бурмата върху него и да се възхити на мраморната статуетка, която другите му бяха подарили, понеже така хубаво ги целуваше тук и там и така ги мачкаше и прецакваше и ги побеждаваше, за да загубят те и да се види тоя самия като победител...

1 Kommentar: